Рихард Прехт и Вселената между ушите ни

   След няколко неуспешни от моя страна опита да заинтригувам хора, които пишат ревюта, да прегледат тази книга и напишат нещо за нея, реших сам да се заема с това. Все пак книгата ми остави онова чувство "уау", веднага след като затворих последната й страница. Затова и толкова страстно я препоръчвах. Но нейсе, да започвам.
   Ако трябва да използвам само една дума за да я опиша, то това би била МА-ЩАБ-НА. Но за радост няма нужда да се ограничавам. Тя е колоритна, интердисциплинарна, завладяваща. А и няма как другояче, при условие, че самият автор е една изключителнa личност. Младолик, интелигентен немец, с широк спектър от интереси и с произход, който неминуемо е допринесъл за тези му качества - израснал е в семейство, което цени книгите и нравствената идеология. Едно от петте деца, две от които осиновени виетнамчета - като протест срещу войната във Виетнам.
   На въпроса как може един философски ориентиран труд като "Кой съм аз? И колко сме?" да бъде 200 седмици бестселър в Германия и да бъде продаден в над 2 милиона копия, може да се отговори така: като към философските въпроси добавим откритията и постиженията на съвременните естествени науки, и в частност науката за мозъка, и ги преплетем така, както може единствено човек с нестихваща страст към мисленето и решаването на загатки. А хер Прехт е именно такъв човек.
    В книгата ставаме участници в срещи с един особен вид - класическите западни философи и някои от най-изявените невробиолози. Но нека това не ви стряска. В наши дни философията е възприемана като твърде абстрактна и отвеяна. И с право - Прехт си спомня студентските години, когато я изучава на академично ниво. Затова той решава да я смеси с научните ни познания и от това се е получилo едно завладяващо пътешествие из тази, уникална за всеки от нас, Вселена, която се намира между ушите ни. И по неговите думи, ние все още сме в началото на това пътешествие към самите себе си:

"Въпреки това изследването на мозъка днес е смятано за дисциплина, която е меродавна за основите на нашето познание и себепознание. Причините са повече от очевидни. Сравнена с философията, науката за мозъка днес е източник на много по-интригуващи импулси. Въпросът обаче е дали можем да ги използваме без помощта на философията. Все пак изследването на мозъка е доста странно начинание. Тъй като, строго погледнато, човешките мозъци се опитват да открият нещо за човешките мозъци, т.е. една система опитва да разбере сама себе си. И мозъкът е както субектът, така и обектът на изследването - трудна ситуация. Нима изследователите на мозъка, макар и чрез друг метод, не правят същото като философите, които от 2000 години насам се опитват, мислейки, да разберат собственото си мислене? Докато мислиш, да изучаваш себе си и по възможност да се наблюдаваш в процеса на мислене - този метод отдавна господства в изследването на човешкия дух. Съвременния си по-екстремен вариант този метод открива преди близо 400 години в една паметна зимна вечер..."

   Приканвам ви с тази паметна зимна вечер да започнете това вълнуващо пътешествие. Защото то наистина е вълнуващо и наистина е пътешествие. Както Мигел Николеис наскоро каза в една TED лекция - изследователите на мозъка са като астрономите (които изучават Вселената, в която съществуваме) с единствената разлика, че те изучават Вселената, която съществува в нас.
  Предполагам ще прозвучи много пресилено, ако направя паралел между "Космос" на Карл Сейгън и "Кой съм аз? И колко сме?" на Рихард Прехт. Но в доста моменти тази мисъл изникваше от възбудените ми невронни мрежи.
  Преценете сами! :)