Friday 5 April 2013

Назад по нишката на човешката деструктивност

   С началото на месеца реших да си направя едно леко препрочитане на стари книги от лавицата. От една страна заради максимата "repetitio est mater studiorum", а от друга... липсата на излишни финанси за нови заглавия. Та, порових се малко аз и погледът ми се спря на едно тъкно книжле, което бях чел през 2011 г. Авторът му е българин - Ясен Трендафилов. Но на корицата на творбата му стои неговия псевдоним - Язоната.
   Сега накратко ще се опитам да ви изведа заключенията си защо намирам тази кратка утопия (или дистопия - всеки ще си  прецени, защото аз не успях да разгранича едното от другото) за един неглежиран малък бисер в родната ни литературна среда.
   Перото на Язоната, написало "Първичнопричината", закача съзнанието ни и го замята почти 2 столетия напред в бъдещето. Годината е 2151. Целият свят е претърпял Душевната революция. Дошло е времето на Новите хора. Инициатор на целия процес е бил един професор на име Херман Крайстов (Christ-off?). С неговото биомеханично изобретение - Импулсният трансформатор, той "пренастройва" мозъчните вълни на хората на честота "щастие".
   Това е свят в който всеки е намерил смисъла на съществуването си и личната цел в живота. Всеки е на "мястото си" и е щастлив от това. Без конфликти. Без полиция. Без войни. Единствената вяра е вярата в собствените възможности.
   Свят, който се управява от Световното правителство, чиито членове се избират няколко пъти в годината, на случаен принцип и без тяхното съгласие или знание... защото:
"Новите хора даваха абсолютната световна власт на малцина за съвсем кратък период от време, защото всеки знаеше, че няма по-голяма деградираща сила на света от властта. "Оставена за по-дълго в ръцете и на най-добрия и мъдър човек, тя действа като киселина върху тези му качества. Тя е необходимо зло. Тя е силен наркотик и трябва да се избягва употребата й за доброто на душевното здраве на индивида" - гласи философията на професора."
   Свят в който технологичният напредък е бил подложен на научен анализ и оптимизиран до едно ниво, малко преди да надхвърли човешкото пренасищане.
   Свят, който е на път да се разпадне, заради една момчешка ръчичка, котешка опашка и доза кинетична енергия, поета от една стена... Извършено е първото убийство от... е, пише го само в прашасалите исторически книги, които никой вече не чете. Светът на Новите хора е в шок и настоява за отговор на въпроса "Защо?". Тук започва и нишката на нашата история.
   Естествено няма да ви изложа всичко, дори и да се съблазнявам да го направя. Ще се насоча към основната идея, върху която Язоната вероятно е конструирал целия свят в книгата. Новите хора се явяват като един хипотетичен резултат на един от основните постулати в бихевиоризма - че човешкото същество се развива съответно заобикалящата го среда.
   Няма начин да не отбележим, че това вероятно е първата книга на автора. Но въпреки това стилът на писане ми допадна много. Героите са добре структурирани и оживяват във въображението. Направен е много добър опит да се представи човешката природа под един непознат ни все още ъгъл.
   В крайна сметка книжлето има-няма 150 страници. Чете се бързо и е наистина увлекателно. Освен това илюстрациите също са на автора и са меко казано страхотни. Една идеална придобивка за всеки читател, ценящ този жанр. Утопия/антиутопия с лек привкус на философски размисъл, в търсене на първопричината за човешкото зло.

ПП. О, и историята зад историята е, че е писана от анонимен писател, под окупация от извънземна раса... "не че това има някакво значение"...

2 comments:

  1. С промяна на манталитета и съзнанието общо взето е станала промяната. То както е казал Джиду Кришнамурти, има само една криза - тази на съзнанието. Реално погледнато всички останали кризи и световни проблеми произлизат от нея...

    ReplyDelete
  2. О, аз никога не съм таял някакви надежди за "оправяне". Единственият начин за един мирен и що-годе щастлив живот е в някакво малко общество... Имаше едно правило на "150-те". Идеята е такава, че под тази цифра хората си живеят в синхрон, всеки се познава и има мир. Има я описана на едно място в "The Tipping point" на Малкълм Гладуел. Колкото повече хората обаче, толкова повече проблемите :D

    ReplyDelete