Представете си бънджи-скок. Представете си скоростно влакче. Представете си каквото и да е това, което ви вдига нивата на адреналин. Сега си представете дали е възможно тези дейности да имат литературен еквивалент. Трудно, а?
Да, но не и ако пред жадуващите ви очи е попаднал "Слепоглед" на Питър Уотс. Зная, че много хора вече се изредиха да споделят своите хвалебствия по адрес на книгата, но някак си щях да изневеря на съвестта си, ако не се бях присламчил и аз.
Сурова е, твърда е, като кокосов орех. Напрягаш си сивото вещество да обработи всичката тази трудна материя (освен ако човек предварително не е имал базови познания по биология, когнитивна психология, физика), използваш всякакви ментални "сечива", за да стигнеш до сладката и вкусна вътрешност.
Но в случая със "Слепоглед" сладката фабулна вътрешност не е толкова сладка. Понакиселява. Да си го кажем направо - трудна за преглъщане е. 70 години напред във време-пространството, Питър Уотс ни запознава с един трудно възприемчив свят. Свръхвисоки технологии, позволяващи на хората да трансферират съзнанията си във виртуални светове, след като тялото им започва да ги предава или просто са започнали да скучаят в реалния такъв. Най-различни модификации и симбиози между човешка плът и машини. И на фона на всичкия този технологичен прогрес ясно се очертава човешкия регрес. Регрес в личните взаимоотношения, регрес в семейната обстановка, регрес в човешкото. Плашещото тук е, че подобни тенденции не са рядкост дори и в нашето време-пространство.
Тези по-скоро философски нюанси са добре завоалирани от Питър Уотс. На преден кадър, през голяма част от повествованието е темата за Първия контакт. За онзи момент, в който човешкото самосъзнание се сблъсква със свидетелство за друго (само)съзнание. За последвалите множество моменти на напрежение, съспенс. За това кой действително е в "пилотската кабина" на човешкото същество. За неочакваният край.
Не искам да пускам спойлери, макар, че вече е късно за това. Просто искам да ви кажа, че дори и да знаете основните моменти в историята, това не я прави по-малко интересна или недостойна за вашето внимание. Най-малкото, защото това е една "Хардкор фантастика, която по своята същност е нехудожествена книга", както се бе изразил Христо Блажев преди време.
Като цяло символичната "тъмнина" властва в реалиите на "imagine if..." света на Питър Уотс. Но това не е задължително нещо негативно. Именно защото в тъмнината можем да различим светлината. А с нарастващото темпо на развитие на биотехнологиите и други спорни методики, ще дойде и време да се вземат мъдри решения... и да не се повтарят грешки, допускани дори и от героите в творбите с научно-фантастична тематика.
No comments:
Post a Comment