Friday 14 June 2013

Един неочакван произход

   Ако тази кратка история получи някога екранизация - то тя трябва да бъде задължително режисирана от М. Найт Шаямалан. Защото след като изчетох на един дъх "Генезис" на Бърнард Бекет, мога с чиста съвест да съградя моста между писателските похвати и оригиналните хрумвания на двамата творци. Може би симпатизантите на сценариите на Шаямалан вече се досещат накъде бия с това (тъй като той има една "запазена марка" в сюжетните си линии), но да ме простят - просто не издържам да предам възторга си от този кратък роман.
   Съзнанието на Бекет ни изпраща в едно недалечно бъдеще, когато светът, такъв какъвто го знаем в момента, вече е в тотални развалини. Липсата на всякакъв диалог между нациите, тоталната липса на емпатия и разум, постоянното съмнение в околните - на личностно, обществено и национално ниво - това са катализаторите за отприщването на поредния мащабен конфликт. Конфликт, който води и до тоталната разруха и биологичен апокалипсис. Единствено един малък конгломерат от острови на края на света - Аотеароа, оцелява, благодарение на Платон - разумен предприемач, чийто богатство нараства с времето, до размери, благоприятстващи за укрепването на архипелага с помощта на военната база, която построява. След време Аотеароа се явява единственото кътче на Земята, което не е посечено от глобалната вълна от чума. И логично се създава Републиката, начело с диктатора Платон.
   В началото пропуснах да спомена, че почти цялата част на повествованието се води под формата на ретроспекция. Тук в историята влиза Анакс, жител в пост(пост)апокалиптичната реалност, кандидатка за Академията, чийто изпит по история всъщност представлява сърцевината на романа. По време на 4-часовия изпит, тя излага битието на Адам Форди - млад, интелигентен и своенравен жител на Републиката, който, заради интуитивно подхраненото спасяване на беззащитно момиче, за сметка на живота на своя партньор, си донася куп проблеми на главата. И на Републиката...
   Но за да избегна цялостен преразказ на историята, ще се спра на съществената част - наказанието на Адам (а с един по абстрактен преглед - самонаказанието на Републиката). Той избягва екзекуция, тъй като обратно на очакванията, народа го олицетворява като герой. Вместо това той е принуден да се впусне в експериментална програма с нова генерация андроид. И тук, приятели мои, идва най-сладката част от книгата. Тук, в разговорите между Адам и Арт, андроида с орангутански торс, се развихря философския нюанс на романа на Бекет. Що е съзнание? Може ли машина да бъде съзнателна? Не сме ли ние, хората, съзнателни машини? Къде е тънката линия между биологичното съзнание и силициевото такова? Дали синапсите в мозъците ни някога ще бъдат изпреварени по ефективност и "идейност" от връзките между микрочиповете на компютрите?

"Адам се извърна рязко към андроида. Арт отстъпи, изненадан от рязкото движение.
- Предлагам ти сделка.
- Аз съм машина - напомни Арт. - Що за сделка ще е това? Адам не обърна внимание на сарказма.
- Ако си поговоря с теб десет минути, ще ми обещаеш ли да млъкнеш до края на деня?
- Направи ги петнадесет.
- Програмистът ти явно е бил доста ловък.
- Програмирам се сам и приемам комплимента ти.
- Автопрограмиране не съществува.
- Напротив, ти си автопрограма.
- Аз не съм машина."

   Основната идея, която разследва Бърнард Бекет в книгата си (поне според мен) е за самата Идея. Какво е естеството й? Какво я поражда? В крайна сметка дали съзнанието не се явява чисто и просто идея за идеята?
   Личи си, че Бекет е подхвърлял доста пъти око на научните постулати в меметиката. Това изпъква от думите на Арт:
"- Вие, хората, се ласкаете от мисълта, че сте създали света на идеите, но сте безкрайно далеч от истината. Идеята влиза в мозъка отвън. Тя го реорганизира, за да пригоди интериора по свой вкус. Сварва други идеи, настанили се там преди нея; бори се с едни, с други се съюзява. Съюзите оформят нови структури, за да се защитават от натрапници. И в подходящия момент идеята изпраща военните си отряди да завземат нови мозъци. Успялата да се утвърди идея пътешества от мозък в мозък, завладява нови територии и пътьом мутира. Живеем в джунгла, Адам. Много идеи отмират. Оцеляват само най-силните. Вие се гордеете с идеите; смятате ги за свои творения, ала те са паразити. Защо според теб еволюцията засяга само физическата форма? Еволюцията не държи сметка за средствата. Кое се е появило първо — разума или идеята за разум? Не си ли се питал досега? Те са възникнали едновременно. Съзнанието е идея. Това е урокът, който трябва да научиш, но се опасявам, че надхвърля възможностите ти. Слабото ви място е, че се смятате за център на събитията. Нека погледнем отвън. Следиш ли логиката? Зная, че слушаш. Като всеки паразит мисълта не може да съществува без услужлив домакин. Но колко време според теб й е отнело да си създаде ново, по-подходящо вместилище? Би ли ми отговорил кой ме е създал? Кой е автор на мислещата машина? Машина, способна да разпространява мисли с поразяваща ефективност. Аз не съм сътворен от човеците, изградили са ме идеите."
   Какво да напиша като заключение...? Освен, че в тези 130 страници се намира всичко за хората, които обичат да бъдат изненадвани, да глождят сложни философски проблеми, да разрешават на ума си да се заразява с нови идеи. Препоръчвам горещо! 

2 comments:

  1. Чел съм романа на Бекет и ми хареса ревюто ти. Ако се интересуваш от подобна тематика, бих ти препоръчал да прочетеш българския роман "Матрикант". Изследва най-вече що е идентичност на личността и може ли тя да се унаследява, но и други етични, религиозни идеи, а най-вече става дума за био-етика. Няма да посочвам линк - романа се разпространява свободно в интернет в ел. формат и ако имаш желание - ще го откриеш лесно по името му.

    ReplyDelete
  2. Благодаря за препоръката. Ще се възползвам от нея и ще прочета творбата.

    ReplyDelete