В допир с познанието

   В днешно време, особено в България, е трудно човек да се натъкне на качествено четиво на ниска цена. Да се пресегнеш към рафта с научно-популярна литература в книжарницата и да вземеш в ръка обемна и интересна книга с цена под 15 лева е като да играеш на ротативка и да спечелиш с първата пусната монета - случва се, но много рядко.
   Затова имах късмета да пропусна упражнението с ровичкането в книжарниците и да ми бъде препоръчана "Пръстът на Галилей" ("Galileo's Finger") на Питър Аткинс. За цената си от 10 лева и 390-те си страници информация, книгата си е чиста проба шлифован интелектуален диамант.
   Въпреки дългите години на университетски преподавател и световно признат автор на учебници, в тази си книга професор Аткинс съвсем бегло загатва академичния си стил на писане. На места, в някои пасажи, се среща в малко по-големи дози, но знаете - старите навици умират трудно.  Все пак в основата си текстът е насочен за всички нас - лаиците и малко по-заинтересованите лаици (като мен), които искат да надграждат (или да започнат тепърва да изграждат) знанията си относно Вселената, в която живеем, и която живее в нас.
   Питър Аткинс е подбрал десетте, според него, най-значими и важни идеи, които са тласнали човешкото познание за кажи речи всичко съществуващо. И за всичко, което знаем като факт до този момент в научното знание. Еволюцията, ДНК, енергията, ентропията, атомите, симетрията, квантите, космологията, пространството и времето, аритметиката - разпределени в 10 глави, хронологично описани с генезиса си, развитието си и експериментите, които са довели до изкристализирането им като фактологични истини.
   Хубавото на книгата е, че не е задължително да я почвате по последователността на страниците й. Може да се каже, че всяка една глава си е в известна степен суверенна, дори и такъв термин да е неподходящ за полето на науката - където всичко е взаимосвързано. Но въпреки това професор Аткинс се е постарал да сложи някакви, поне повествователни, граници помежду им. Хващате я и започвате да четете от главата, която най-много ви вълнува.
   Неангажираността на структурата на "Пръстът на Галилей" я прави идеално четиво за хора, които обичат да четат бавно или просто рядко им остава време за такова занимание. Затова и при мен изчитането й ми отне над 2 месеца - с прочитане на една революционна идея и отдаването на заслуженото й време, за да покълне в съзнанието.
   Това е книга, чието място е на рафта на всеки любознателен човек. Няма да ви струва много, само 10 лева. Но пък съдържанието си струва много повече. Много повече.

Гордиевият възел на щастието

   Когато стане дума за нехудожествена литература, много, ама много уважавам авторите, които са си направили труда да съберат и структурират книгата си въз основа на редица информационни източници, като изследвания и експерименти. Харесвам когато твърдящите хора подкрепят твърденията си с факти.
   Даниел Гилбърт е от тези хора. От този тип учени, които знаят за какво говорят. А неговата най-успешна книга "Какво е нужно да си щастлив" ("Stumbling on Happiness") просто прелива от референции към публикувани изследвания в реномирани научни журнали.
   Но да оставим хвалебствията за обективността и да скочим директно в мъглявата субективност. Възможно ли е да се разплете Гордиевият възел на щастието? Възможно ли е да измерим, така де, по научному, щастието? Има ли готова рецепта за него?
   Няма, казва иронично Дан. Още със самото начало ни посочва с пръст и ни съветва да оставим книгата откъдето сме я взели, ако сме смятали, че ще намерим формулата на оптималното щастие в нея. Това не е self-help. Това е четиво за любопитните.
   Конкретен пътеводител няма, но както в течение на книгата ще разберем, има много механизми, с които трябва да сме запознати, за да можем да ги манипулираме и да трупаме "щастливи точки". Ако трябва да свия тезата на Дан, то бих казал, че ключът за щастието ни, както и катинара, който го възпира първоначално, се намират между ушите ни.
   В продължение на 2-3 глави, той ни представа ролята на нашето въображение (както шеговито казва - единствената фундаментална разлика между хората и останалите животни) и еволюционната връзка между нашия мозък и неговите сензитивни другарчета - сетивата.    Особено впечатление прави откритието, че връзката мозък-очи има навика винаги да дава зелена светлина първо на настоящия момент. Чрез тази връзка идва обяснението защо например депресираните хора така трудно могат да си представят една по-добра идна седмица.
   Това е само един тривиален пример, за това как мозъците ни могат да ни бутнат пръчка в колелото на щастието. Както вече споменах - книгата гъмжи от подобни извадки от всекидневния ни живот. Естествено подкрепени от солидни факти.
   Навярно вече си задавате въпроса дали изобщо Дан Гилбърт си е направил труда да ни даде поне нещо практично, което да можем да използваме за да подобрим емоционалните си животи. Както самият той споменава - сред приятелския му кръг се върти образа на човек, който само показва проблемите, но не дава решения. Е, почти не дава. Но проблема е, че е толкова радикално. Последните глави на книгата са запазени за неговата концепция за емоционалното сурогатство. Сиреч, ако искаш да разбереш как ще се чувстваш в някоя бъдеща ситуация или избор - допитай се до човек, който вече го е изживял. Някои ще кажат, че това си е житейска истина, но повечето (както си проличава от изследванията) странят от подобна философия, игнорирайки я с аргумента, че всеки човек е различен и уникален, и че емоциите, които един е изживял (неговите) едва ли ще са същите като на друг (моите). Но в крайна сметка, когато стане дума за душевния ни свят, всички ние адски много си приличаме.
   Затова ви приканвам да се доверите на сурогатния метод на Даниел Гилбърт и приемете твърдението ми, че това беше една страшно обогатяваща, информативна, чудесно написана книга. С много, ама подчертавам, много остроумен хумор и шеги. Дан, благодаря за няколкото приятни часа, които ми дари.