"Подсъзнателното": дали всичко е просто куклено шоу?

"Когато стане дума за съзнанието, всички ние се смятаме за специалисти", беше казал веднъж Дан Денет. Преди години, когато все още не бях толкова запален по психологичните изследвания на човешкия ум, щях твърдо да застана зад принципно саркастичните думи на Денет. И то с твърдо убеждение. Та нали все пак само аз зная какво става в главата ми? Само аз зная мотивите за моите действия.

Както казах, така бе допреди години. За щастие вече в България навлизат автори като Ленард Млодинов. За разлика от останалите негови заглавия на български (някои в съавторство със Стивън Хокинг),  които са стриктно в неговата област - физиката, "Подсъзнателното" ("Subliminal: How Your Unconscious Mind Rules Your Behavior") е книга, посветена на може би най-мистериозния феномен в цялата Вселена - човешкият ум и механизмите, съзнателни и подсъзнателни, които го задвижват. Книга, която сериозно разклаща самоувереността ни в самите нас.

Тъй като психологията и най-вече невронауката не са силните карти на Ленард Млодинов,
той се подлага на 5-годишно обучение под крилото на един от най-видните невролози в Калтек (Калифорнийския Технологичен Институт) - Кристоф Кох. През всичките тези години, Млодинов става свидетел на най-различни експерименти с когнитивните способности на стотици хора и на самия себе си. Подлага се на сканиране на мозъка с fMRI (функционална магнитно-резонансна томография) - чието изобретяване сравнява с революцията във физиката от началото на 20-ти век, и редица други любопитни изследвания. Те са главните акценти на "Подсъзнателното".

Четейки страниците пред вас ще се разкрие една нова парадигма. Импулсивните скептици със сигурност ще повдигнат вежди от резултатите на цитираните експерименти, но няма ядове - има цяла глава, в която Млодинов надълго и нашироко ни описва колко всъщност сме привързани към собствения мироглед и как много рядко можем да бъдем изцяло обективни. Без дори да го осъзнаваме. Как мозъците ни, без да се усетим, запълват белите петна в зрението, слуха и дори паметта ни. Как действително се явяваме повече кукли на конци, дърпани от подсъзнателния ни мозък, отколкото трезви и обективни същества.

Няма как да не обвиня Млодинов в добре свършена работа. Дори и за любопитен човек като мен, всичките референции и бележки са внушително количество - средно по 30 на глава. Но това не би трябвало да е стряскащо, тъй като и самата тема на книгата е повече от обемна. Именно затова творбата е толкова ценна и информативна.

Също така голям плюс е факта, че не се навлиза в полемики като дали съзнанието ни е епифеномен на мозъка или изконно начало на битието. Подобни метафизични спекулации явно са били несъществени за Млодинов и той е решил да не се занимава с тях, вероятно защото вече го направи в книгата си с Дийпак Чопра. Което означава, че всички любители на рационалността могат да бъдат спокойни.

Издание на "Изток-Запад", от Библиотека "Красив ум".