Но "Под повърхността" (The Shallows: What the Internet is Doing to Our Brains") на Николас Кар я прочетох. И то с голямо удоволствие, както се оказа впоследствие. Голям принос за това беше моята настройка, че ще е конкретна, специализирана книга за IT технологиите. Но за радост още с първите две глави очакванията ми бяха оборени, че и надхвърлени неколкократно.
Това не е просто книга за интернет, компютри, лаптопи, смартфони. Това е една изключителна дисекция на влиянието на интернет върху умовете и конгитивните ни способности и процеси. Един прецизен и задълбочен анализ, подкрепен с богата фактология и множество (работещи) препратки към източници на изследвания.
Също така Николас Кар се е постарал да структурира книгата си на линеен принцип, така че от нея същевременно да се получи и един вид исторически разказ за интелектуалното ни развитие като хора и технологичните революции, които са го подтиквали към следващото ниво.
Приключението, което е тази книга, започва най-напред с интродукция на най-съществения ни орган - мозъкът. Ще разберем, че старото становище, че след определена възраст той се "сковава" и повече не се развива е крайно погрешно. С развитието на новите сканиращи апаратури и провежданите с тях изследвания, се е разкрила една нова действителност относно сивото ни вещество. То е пластично. В смисъл такъв, че нервронните ни мрежи не се "бетонират" в едни определени пътища след младежките ни години, а че и след това те се преструктурират в зависимост от външните и вътрешни фактори (по-подробна картина за тази новооткрита способност на мозъка, ни дава д-р Оливър Сакс).
Николас Кар е направил това за да ни помогне по-добре да осъзнаем влиянията на различните революционни изобретения, с които ни запознава по-нататък. От изобретяването на клинописа в древен Шумер, след това през йероглифите и папируса в Египет (и защо ни е било толкова трудно да ги дешифроваме), до няколко отметки относно писарството и навлизането на четенето наум сред интелигенцията на Средновековието. За да стигнем и до може би едно от най-важните изобретения изобщо в човешката цивилизация - печатарската преса на Гутенберг. Нещо толкова ценно за развитието на човешката мисъл и обогатяване на речта, но също и ускорител за разпространението на "блудкави романи, лъжливи теории, долнопробна журналистика, пропаганда и, разбира се, порнография". Нещо на което сме свидетели дори и в наши дни.
И така страница по страница накрая достигаме и заветната ни точка - първата половина на 20-ти век и епохалният труд на един вече позабравен от повечето от нас математик - Алън Тюринг. Без неговата работа едва ли щях сега да седя на бюрото си и да пиша това ревю пред монитора на персоналния си компютър.
Следват забързаните технологични години и изобретяването на съвременните медии - радиото, телевизията и накрая - нашия обичан интернет.
Иска ми се толкова много да изпиша по тази част на книгата, но съзнавам, че ще ви разваля удоволствието. Различните анализи за това как компютрите и Мрежата влияят на нашето съзнание, и как те буквално преструктурират нашите мозъци, ще загатна с няколко цитата:
"Всеки път, когато включим компютъра, ние се потапяме в "екосистема от разсейващи вниманието технологии", както я нарича блогърът и писател-фантаст Кори Доктороу."Не знам за вас, но на мен това е като основа за формулата "Дете в предучилищна възраст + компютър с интернет = ADD".
"Десетки проучвания на психолози, невролози, преподаватели и уебдизайнери водят до едно и също заключение: когато сме онлайн, попадаме в среда, насърчаваща по-повърхностното четене, незадълбоченото и разпиляно мислене и натрупването на откъслечни познания."
"Той ни превръща в лабораторни мишки, постоянно натискащи бутони, за да получим миниатюрни хапки социална или интелектуална храна."Едно нещо е сигурно - всичко описано в книгата се случва и няма тенденция за връщане назад.
Искрено ви призовавам да намерите "Под повърхността" (или на хартия или на пиксели, както се шегува Том Вандербилт) и да я прочетете. Защото тя е интригуваща, обогатяваща и на места дори стряскаща. И се отдайте на това магическо преживяване, наречено "задълбочаващо четене". Както и самият г-н Кар ни пояснява - то е медитативно състояние, подобряващо концентрацията, с единствената разлика, че вместо да изпразва ума от мисли, то го пълни с визуализации и идеи.
