"Култура". За голямо мое съжаление, ще трябва да прибавя и тази дума към изключително краткия ми списък с термини, чиито значения и правилно употребение са изкривени, размити и изродени до неузнаваемост от масовата употреба за цяло и нещяло. Останалите две са... Да, "теория" и "квантов".
Споменавайки теория, няма как след прочита на "Цивилизация на зрелището", на вече долюбвания от мен Марио Варгас Льоса, да не направя крещящата констатация каква би трябвало да бъде западната култура в истинския й замисъл и каква на практика е тя в настоящето.
С тези свои 200 страници размишления и анализи, Льоса много добре намира разядената сърцевина в съвременният ни zeitgeist. Бях приятно изненадан, че неговите становища така точно съвпадат с моите собствени (с някои леки изключения разбира се) и същевременно са предадени на толкова разбираем език.
Определено голям процент от засегнатите теми в книгата не са нещо ново и за което да не се е проляло много мастило и интернет трафик. Но също така попаднах и да доста интересни факти, за които досега съм бил в неведение.
Както и Блажев , така и аз не бих се осмелил пространно да ревюирам този наистина изключителен литературен труд, тъй като нито имам дързостта да се изявя като някакъв квазиинтелектуалец, нито желая да ви отнема възможността сами да попиете от този ценен извор.
Ще изкарам само няколко абзаца, които смятам са ни до болка познати.
"Истината е, че новата система на свободна икономика подчертава икономическите различия и поощрява материализма, стремежа към потребление, притежанието на материална собственост и агресивното, войнствено и себелюбиво поведение, което, ако не срещне препятствия по пътя си, е в състояние да причини дълбоко травматични разтройства в обществото. [...] Ето защо неотдавнашната международна финансова криза, разтърсила целия Западаен свят, бе следствие от необузданата алчност на банкери, инвеститори и финансисти, заслепени от жаждата да умножат доходите си. В нарушение на правилата на пазарната игра, те са се впуснали в измами и злоупотреби, предизвиквайки по този начин икономически катаклизъм, изправил пред банкрут милиони хора по света."
Льоса кристално ясно е хванал нишката на проблема на размиването между "цена" и "стойност":
"Свободният пазар диктува цените на стоките в зависимост от търсенето и предлагането, а това почти навсякъде, включително и в най-културните общества, става причина литературни и художествени творби с изключително висока стойност да бъдат запратени пренебрежително в ъгъла, понеже са трудни и за да бъдат оценени по достойнство, изискват интелектуална подготовка и изострена чувствителност. И обратно, когато стойността на културния продукт се диктува от вкуса на широката публика, твърде често писатели, теоретици и художници с ограничена или нищожна дарба, стига да умеят да привличат вниманието, да са майстори на рекламата и самоизтъкването или на заиграването с най-низките страсти на публиката, достигат необикновени висоти на славата, възприемани са от некултурната маса като изключителни автори, а творбите им са сред най-търсените и най-масово разпространяваните."
И визирайки гоненията и репресиите срещу независими журналисти и инакомислещи писатели в Близкия изток и държави с тоталитарно управление, авторът извайва може би най-големия културен парадокс на нашето време:
"Ето ни изправени пред многозначителен парадокс: в страните, смятани за най-културни, а те според общоприетото виждане са и най-свободни и най-демократични, литературата се превръща в моментно развлечение, докато в държавите, където свободата е силно ограничена, а човешките права - всекидневно погазвани, смятат литературата за опасна, за източник на подривни идеи, за семе на неудовлетвореност и бунтарство."
Дочитайки "Цивилизация на зрелището" в главата ми започна да резонира една фраза на Ерих Фром - на български звучи така: "Човекът винаги умира преди напълно да се е родил". Настоящото състояние на западната ни култура ми подсказва какво точно е имал предвид той.
No comments:
Post a Comment